Произход

Произхожда от долината на р. Рейн (Германия).

Разпространение

Среща се в почти всички европейски лозарски страни. В България е разпространен във Варненска област.

Ботаническо описание

Лист - средно голям, петделен, закръглен, плътен, слабо нарязан, мрежесто набръчкан, с паяжиновиден мъх, отдолу слабо мъхнато-четинест, нагънат нагоре. Горните врязове са най-често затворени с яйцевиден отвор, понякога със зъб в основата на вряза. Долните врязове са плитки, във форма на остър ъгъл. опашният вряз е затворен, елиптичен.

Грозд - малък (10.3/7.3 cm), цилиндрично-коничен, понякога с крило, сбит, с тегло от 110-140 g.

Зърно - дребно (12.8/12.3 mm), сферично, с тегло от 1.8 до 2.0 g. Кожица - средно дебела, еластична, зеленикаво-жълта, със слаб восъчен налеп и дребни, рядко разположени тъмни точици. Консистенция - сочна. Вкус - хармоничен.

Агробиологична характеристика

Ризлинг рейнски е среднозреещ бял винен сорт. Гроздето му узрява през първата половина на септември. Лозите са със среден до силен растеж, много висока родовитост и среден добив. Не е склонен към изресяване и милерандаж. Чувствителен е на мана и оидиум. При неблагоприятни метеорологични условия и закъсняване на гроздобера гроздето загнива. Средно устойчив на ниски зимни температури. Лозите могат да се отглеждат при различни стъблени формировки, като се оставят по-къси плодни пръчки. Сорт Ризлинг рейнски се развива и плододава добре, присаден върху подложките Шасла х Берландиери 41Б, Берландиери х Рипария Кобер 5ББ и Рупестрис дю Ло.

Технологична характеристика

Гроздето е подходящо за производство на качествени бели вина и виноматериали за естествено пенливи вина. Натрупва достатъчно захари – 18-19 % при много добра титруема киселинност – 7.5-8.3 g/dm³.