ЕС ще дава пари за изкореняване на лозя

Българските фермери тепърва ще обновяват насажденията


Целта на мярката е да се намали свръхпроизводството на вино на Стария континент. Тя обаче няма да застраши българските лозари, защото поне 10% от пустеещите лозя могат да се определят като изкоренени

© Николай Дойчинов

Целта на мярката е да се намали свръхпроизводството на вино на Стария континент. Тя обаче няма да застраши българските лозари, защото поне 10% от пустеещите лозя могат да се определят като изкоренени

От август 2008 г. лозарите в страните от Европейския съюз ще бъдат стимулирани активно да намаляват насажденията си. Целта е да се намали свръхпроизводството на вино на Стария континент, което води до натрупване на големи количества. Това е една от обсъжданите мерки в реформата във винопроизводството и лозарството, която се разглежда в Европейската комисия, предаде Ройтерс.


В първата година на програмата производителите ще получават по 7000 евро за всеки 10 декара изкоренено лозе, като тази подкрепа ще намалява процентно до 2013 г. Прогнозите са още през 2008 г. производителите да изоставят около 60 хил. хектара. Общо лозовите насаждения в ЕС се очаква да намалеят с около 200 хил. ха. Лозовите масиви в 27-те страни членки сега възлизат на 3.4 млн. ха. Всяка държава може да спре с намаляването на площите, ако е редуцирала 10 на сто от тях. Насажденията в хълмисти местности обаче ще бъдат запазвани, за да се избегнат екокатастрофи.


За разлика от старите държави членки България тепърва трябва да обновява лозовите си масиви, голяма част от които са над 30-годишни. След реституцията на земята наследниците отказаха да поддържат старите насаждения и земите пустеят. Затова и новата реформа във винопроизводството няма да застраши българските лозари, защото поне 10% от пустеещите лозя могат да се определят като изкоренени.




По сега действащите регулации във винопроизводството Европейският съюз не отпуска субсидии за презасаждане на стари лозя, но пък се дават помощи за плододайни лозя, които ще бъдат обновявани с нови винени сортове. Според новата наредба, обнародвана в Държавен вестник, българските производители ще бъдат подпомагани от европейските фондове, ако преместват лозята си на по-подходящи терени, при изграждане на противоерозионни тераси или заграждане на лозовите масиви. Средства ще бъдат отпускани и при увеличаването на броя на лозовите пръчки в терени от минимум 10 дка. Стопаните, които ще искат субсидии, трябва да депозират заявките си в разплащателната агенция до 31 юли на всяка календарна година. Самите помощи ще се изплащат след една година.




ЕС е най-големият в света производител, износител и потребител на вино. През последните години блокът изгуби някои от традиционните си пазари за износ поради конкуренцията на евтини вина от Австралия, САЩ и Чили. Към момента излишъците от вино, познати като "винени езера", обикновено се използват за производство на биологични горива. Тази дестилация обаче коства на европейския бюджет около 1.3 млрд. евро годишно и се обмисля забраняването на мярката. В момента засаждането на нови лози е стриктно контролирано в ЕС и до 2010 г. има забрана за създаването на нови масиви.