DnesInvestor Bloombergtv.bg Bulgaria On AirGolTialotoAz-jenataPulsTeenproblemImoti.netAz-detetoAutomediaStartBlog Posoka Boec

Мана (пероноспора)

МАНА /ПЕРОНОСПОРА/

Маната е икономически най-опасната болест по лозята, която при благоприятни условия може да унищожи напълно гроздовата реколта. Напада само зелените части на лозата. В години с чести превалявания болестта се развива през целия вегетационен период. Освен че причинява загуба на грозде, болестта поврежда и листния апарат, вследствие на което се нарушава  фотосинтезата – запасяването с резервни хранителни вещества е недостатъчно, лозите отслабват и прирастът не може да узрее добре. Повредените лози измръзват при сравнително малки студове, през следващата година плододават по-слабо. Оманените вкоренени лози изостават в растежа си, леторастите им не узряват добре вследствие на което се получава много нисък процент първокласни лози.
       Причинител на болестта е гъбата Plasmopara viticola. Зимува в окапалите листа на лозата и за развитието си изисква висока влажност, температура и зелени тъкани. Тя е облигатен паразит и прониква през устицата на листата, дръжките, чепките, леторастите и младия завръз. Развива се в междуклетъчните пространства и изсмуква необходимите за развитието си хранителни вещества.
       При благоприятни климатични условия – температура и влага – конидиоспорите се образуват за кратко време – от 4 до 6 часа. Те са много леки, поради което и най-малките въздушни течения могат да ги отнесат бързо на големи разстояния. С това се осигурява  разпространението на патогена през време на вегетацията на лозата. Най-благоприятни условия за това са влажното време, обилната роса и подходяща температура. В сухо време конидиоспорите се набръчкват и за 3 до 5 дни загиват от изсушаване, в студено време при Т 6-8С° запазват жизнеспособността си   от 3 до 8 седмици. Ооспорите при Т 13С°  и 70% влажност на почвата се развиват за 7 дни, при 14 – 16С° за 5 дни, при Т 20-22С° за 2-3 дни. При Т 33С° не покълнват.
       Признаци. Причинителят заразява листа, цветове, гроздове, леторасти, ягориди.
       По листата се образуват два вида петна – хлоротични и мозаечни. Хлоротични петна се появяват по нарастващите листа. Те са бледозелени, закръглени, разширяващи се и се наричат мазни петна. От начало са малки, по-късно се разширяват и придобиват жълтеникав цвят. При влажни условия от долната им страна се образува белезникав налеп – летните спори на гъбата. При застаряване на листата петната се оцветяват в жълтокафяво и изсъхват.
       Мозаечни петна се образуват по листа, завършили растежа си. Те са ограничени от жилките. Петната са дребни и многоъгълни. От долната страна се формират зимните спори на гъбата. Когато петната обхванат цялата листна петура, тя изсъхва.
       Леторасти и мустаци се заразяват рядко с гъбата. По тях се появяват воднисти, светложълтеникави петна, покрити с бял налеп. По-късно петната покафеняват.
       По ресите и чепките се образуват хлоротични, разрастващи се петна, по които при влажност над 75% се образува бял налеп. По-късно петната покафеняват и предизвикват изсъхване на заразените части.
       Цветовете и младите завръзи се покриват със сивобелезникав налеп, пожълтяват, покафеняват и изсъхват. Тази форма на проява на болестта неправилно се нарича  сиво гниене.
       По зърната с големина на грахово зърно, до омекване и прошарване се проявява т.нар. форма кафяво гниене. По дръжката на зърната се появява кафява некроза с характерни вдлъбнатини, които постепенно нарастват, а зърната изсъхват, мумифицират се и окапват. По този начин се заразяват само част от зърната на гроздето, които са оцветени в кафяво или оловносиньо.
       При силна зараза листата окапват, ресите изсъхват, ягоридата силно се прорежда, а узрялото грозде е с влошено качество.
       Болестта е най-опасна за реколтата от цъфтежа до фаза ягорида, с големина на зърната колкото грахово зърно.
Борба: Първото пръскане се провежда след установяване на първите мазни петна по листата. При Т 13-15С° и чести превалявания първото пръскане се извършва преди откриване на първите мазни петна. Интервалът на  пръсканията е 7 дни при използване на контакти фунгициди и 14 дни при използване на контактно – системни. При хладно време и чести превалявания през периода на цъфтеж пръсканията могат да се провеждат и през по-кратки периоди.
       Препарати: Системно – контактни – Микал флаш – 0.3 kg/dka; Мелоди комби – 130 g/dka, Мелоди компакт – 0.3 kg/dka и др.
       Контактни фунгициди – Бордолезов р-р – 1%; Купроцин супер – 0.2%; Купроцин – 0.4% и др.
       Системни фунгициди  - Акробат МЦ – 0.15-0.20%; Форум Р 460 ВП – 0.3%; Ридомил голд МЦ 68 ВГ – 0.25% и др.


{START_COUNTER}