Късовъзлието е една от много разпространените болести по лозата във всички лозарски страни.

Късовъзлието причинява слаб растеж, развитие, малка продуктивност и по-малка дъл-голетност на лозовото растение. Качеството на гроздето от болните лози е незадоволително. Най-силно страдат от късовъзлието сортовете лози: Кардинал, Италия, Мискет хамбургски, Ризлинг италиански, Ркацители, Болгар, Димят, Каберне совиньон и др.

Късовъзлието по лозата бива три вида: типично късовъзлие, жълта мозайка и пожълтяване на нерватурата.

Вирусът, причиняващ типичното късовъзлие силно редуцира растежа, развитието и продуктивността на лозите. Листата обикновено издребняват, деформират се и имат асиметрична форма (силно изразен опашен вряз и назъбена периферия). Нерватурата е гъсто раз-положена, при което при някои сортове листата придобиват формата на ветрило. Скъсяването (редукцията) на летораслите понякога е толкова силно, че се наблюдават т. нар. двойни пъпки. Листата се разполагат нагъсто по протежение на летораслите. Общият вид на лозовите растения има закържавял, втрънчен вид. Прирастът на вегетативната маса е слаб, а процентът на узрелите леторасли е по-малък, поради което летораслите на болните лози при ниски температури през зимата - над (10?С) измръзват. Не са редки случаите да измръзват при -20?С дори и целите главини на лозите, болни от късовъзлието  по лозата. Характерно е, че гроздовете на болните лози са малки, с дребни и неоплодени зърна.

Някои щамове на вируса на късовъзлието причиняват и т. нар. жълта мозайка (наречена още инфекционна хлороза). Появява се върху най-долните лозови листа под формата на интензивно жълти петна (от май до края на юли) и силна асиметрия на нерватурата на листата. Третата група от щамове на късовъзлието на лозата причиняват образуването на хромово жълти ивици (линии) по нерватурата на листи (пожълтяване на нерватурата), деформация и асиметричност на листа. Признаците на болестта по листата се проявяват през юни и могат да се задържат до края на септември. От пожълтяването на нерватурата страдат ниско разположените листа на лозовото растение. Причинителят на късовъзлието по лозата се съхранява в тъканите на болните лози, а се разпространява при присаждане (със заразени калеми или подложки) или чрез почвените нематоди. Твърди се, че вирусът може да се пренася и механично, чрез сок от болни лозови растения, останал по ножицата.